За повечето хора здравословното хранене е трудно постижение. В последните години думата здравословно, био и еко придобиха лоша слава. Наложи се вярване, че хората, които се хранят здравословно са крайни в избора си на храна. Отричат и дори заклеймяват хората, които имат различни виждания за храната и имат различни вкусови предпочитания.

Заради крайни изказвания по повод хранителните предпочитания излязоха хиляди мемета и вицове описаващи вегани, които едва ли не, влизайки в стая с непознати в рамките на три секунди, гордо съобщават, че са вегани и започват да гледат злобно ядящите мед и кисело мляко, а клетите месоядни, дори са принизени до подчовеци и с тях не се говори. Така висшите вегани и поддръжници на здравословното хранене не спират да изнасят лекции, къде поискани, къде не на абсолютни всички. Едва ли не, ние заблудените и ограничени невегании, ако си доядем тия гмо животински боклуци в чинията, ще хванем диабет до края на вечерта и единственото спасение за клетите ни тела (а може би и души) е моментален детокс на слънчева светлина, къпане с утринна роса за поне две седмици и разбира се да станем вегани.

Заформи се и група хора, които следват сляпо тренда на здравословното хранене. Те искат да са хелти, пробват през две седмици различни детокси, модерни хранителни режими, само защото ги препоръчва новата инстаграм звезда. Дават по 10 лв. за един мъфин с био моркови и брашно от спелта, само защото е здравословно, био, еко и без глутен. Носят странни еко рециклирани сандали и пият ферментирали напитки от корени и гъби. И това не защото им харесва, а защото е модерно, защото е начин на живот, поза, която се приема и одобрява от заформилите се социални общества, които диктуват морала и рамките, в които трябва да влезем, за да бъдем приети.

Хмм, като се замислиш наистина да ти писне от тия здравословни глупости. Но това ли е наистина здравословното хранене? Вярвам, че това са просто градски легенди, отживелици и шеги.

Но въобще какво означава здравословно хранене?

Темата за здравословното хранене е изключително противоречива. Могат да се прочетат статии за дадена храна, че е много полезна и веднага след това ще намерим още толкова информация как това е много вредно и въобще не трябва да се яде.

Отделно индустрията, която произвежда така наречените здравословни, био храни, печели милиони на гърба на хора, които просто следват тренда, имат сериозни хранителни разстройства, искат да отслабнат или се лутат между лични предпочитания и това, което е прието за редно от обществото.

За мен здравословното хранене е най-простото нещо на света. Не разбирам защо трябва да е сложно, скъпо и да отнема време. Също така не трябва да се прави за определен период време, да е диета, да е мода и поза. Със сигурност знам, че здравословното хранене не е, за да постигнем конкретни килограми, да броим калории и анализираме колко витамин B12 сме приели.

Здравословното хранене не означава строги ограничения, да станем нереално слаби или да се лишаваме от храните, които обичаме. По-скоро става дума за това да се чувстваме страхотно, да имаме повече енергия, да подобрим здравето си и да подобрим настроението си чрез храната, която приемаме.

Истината е, че въпреки че е доказано, че някои специфични храни и хранителни вещества имат благоприятен или не толкова благоприятен ефект върху настроението и здравето ни , цялостният  хранителен модел е най-важен.

Може би най-добрият модел за здравословно хранене е замяната на преработената храна с истинска храна, когато е възможно. Яденето на храна, която е възможно най-близка до начина, по който я е създала природата, може да направи огромна разлика в начина, по който мислим, изглеждаме и се чувстваме.

Всичко или нищо

Идеята не е да станем вегани или да спрем да ядем месо или сладко завинаги. А да се стремим към вкусна, разнообразна и питателна диета, която е колкото полезна за ума ни, толкова и за тялото ни.

Преминаването към здравословно хранене не трябва да минава в крайност. Не е нужно да сме перфектни, не е нужно да елиминираме напълно храните, които харесваме, и не е нужно да променяме всичко наведнъж – това обикновено води само до тормоз на тялото и след време отказ от новия ни хранителен план.

По-добрият подход е да правим няколко малки промени наведнъж. Поддържането на скромни цели може да ни помогне да постигнем повече в дългосрочен план, без да се чувстваме лишени или претоварени от основна промяна на диетата.

Стъпки за преминаване към здравословен

хранителен режим

Да заменим „нездравословната“ храна със „здравословна“

Примерно малка стъпка към по-здравословен начин на живот е да добавим към основните си хранения за деня питателна свежа салата, вместо пица на парче. Когато е възможно нека избягваме пакетирани и преработени храни и да избираме повече пресни съставки. С времето това ще стане навик и инстинктивно ще предпочитаме свежа и истинска храна, която ни зарежда с енергия.

Нека приготвим сами храната си

Да сготвим сами храната си. Готвенето на повече ястия у дома може да ни помогне да поемем отговорност за това, което ядем, и по-добре да следим какво точно влиза в храната ни.

Какво ни носи храната

Добре е да се съсредоточим върху това как се чувстваме след хранене. Това ще помогне за насърчаване на нови здравословни навици и вкусове. Колкото по-здравословна е храната, която ядем, толкова по-добре ще се чувстваме след хранене. Колкото повече нездравословна храна ядем, толкова по-вероятно е да се почувстваме неудобно, да ни е тежко и да нямаме енергия.

Вода, Вода, Вода

Трябва да пием много вода. Водата помага за промиването на нашите системи от отпадни продукти и токсини, но много от нас преминават през живота си дехидратирани – причинявайки си умора, ниска енергия и главоболие. Обичайно е да бъркаме жаждата с глад, така че поддържането на добра хидратация също ще ни помогне да направим по-здравословен избор на храна.

Умереност

Какво е умереност? По същество това означава да ядем само толкова храна, отколкото тялото ни се нуждае. Трябва да се чувствате доволни в края на храненето, но не и преяли. По темата за това как да разпознаваме глада и да спрем да преяждаме, може да прочетете тази статия. (Към статията има pdf. файл с разчертана скала на различните типове глад и как лесно да ги разпознаваме.)

Няма добри и лоши храни

Нека да не мислим за определени храни като „забранени“. Когато забраним определени храни, естествено е да искаме тези храни повече и след това чувстваме провал, ако се поддадем на изкушението.  По-скоро нека намалим размера на порциите с „нездравословни храни“ и да се опитаме да не ги ядем толкова често. След време може с учудване да установим, че всъщност не жадуваме толкова често за лошите вафли и чипсове.

Няма нужда да бързаме

Важно е да забавим темпото и да мислим за храната като за храна, а не просто за нещо, което да поглъщаме докато стоим на компютъра или докато гледаме телевизия. Нека се спрем и помислим – какво ми носи храната, която ям, какви ползи за организма има, има ли витамини, фибри или протеини, дава ли ми енергия? Нека я помиришем, вкусим и си дадем време да се насладим на храненето. Всъщност отнема няколко минути на мозъка ни да каже на тялото ни, че сме сити. Когато почнем да мислим какво ни носи храната като ползи за организма ще правим по-съзнателен и отговорен избор какво да ядем. Бавното хранене ще ни помогне да не преяждаме.

Обърнете внимание на това какво хапвате между основните хранения

Внимателно трябва да подбираме храните, които държим под ръка за кратки закуски между основните ни хранения.  Вместо да се обграждаме с джънкове (чипс, солети, крекери вафли и други пакетирани храни), може би е по-разумно да сме заобиколени от сезонни плодове. Така ще сведем избора ни до лека закуска пълна с витамини, отколкото допълнително рафинирана захар. Нека десертите и хапването на джънк е специално лакомство, което си позволяваме от време на време, дали ще е вкъщи или в сладкарница,  няма значение, но да се опитаме да заменим ежедневния десерт с плод е по- здравословен избор.

Емоционално хранене

Не винаги ядем само за да задоволим глада. Много често се обръщаме към храната, за да облекчим стреса или да се справим с неприятни емоции като тъга, самота или скука. Но в момента когато почнем да слушаме тялото си, наблюдаваме се, ще разпознаем сигналите на емоционалният глад и ще намерим начин да го контролираме.

Няма нищо страшно и сложно в здравословното хранене. Основният принцип е да искаме да се погрижим за себе си и за здравето си. Това е цялостен процес, като храненето е само една малка част от него. В момента, в който започнем да се вслушваме в тялото си, ще правим осъзнати и здравословни избори за храната си. Без да се замисляме, без да е трудно и сложно. Ще знаем какво работи за нас, какво ни дава енергия, ще знаем коя храна ни действа добре, поддържа тонуса ни и ни прави щастливи. Когато  спрем да мислим кое е здравословно и кое не, а мислим какво получаваме от храната, всичко ще се нареди и ще следа естествения си път.

Природата си знае работата, ние съвременните хора, просто сме забравили това. Важно е да не залитаме в крайности, а да правим нещата, които ни доставят удоволствие, да избираме вкусна, разнообразна и питателна храна, която е колкото полезна за ума ни, толкова и за тялото ни.