Как да откажем захарта
Как да откажем захарта?

Винаги съм се чудила защо на някого ще му трябва въобще да отказва сладкото?!

Единствената причина да се откажете от сладките изкушения е да имате сериозен здравословен проблем, но при всички останали случаи сладкото е нещо, което задължително трябва да присъства в  диета ни (като казвам диета имам предвид, нещата, които ядем, а не от които се лишаваме).

В тази публикация ще опиша разликите между „добрата“ и „лошата“ захар и ще дам няколко съвета за намаляване на приема на захар.

Видове захар

Всъщност захарта има лошата слава, че е изключително вредна и въобще не трябва да я употребяваме. Но какво е захарта изобщо?

Захарта е вид въглехидрати, които се намират както в храните, така и в напитките. Веднъж изядена захарта се разгражда до глюкоза, която в крайна сметка се използва за енергия.

Натурална захар

Това е захарта, която е от натурални източници (т.е. не се добавя). Този вид натурална захар се среща практически във всички плодове, зеленчуци, млечни и зърнени продукти.

В различните храни захарта е под различна форма. Например в плодовете е предимно фруктоза.

В картофите е нишесте, което съдържа захар, в кравето мляко е предимно лактоза.

Добавена захар

Добавената захар не се добива от натурални източници, а e добавена изкуствено към храните.

Този вид добавена захар придава освен повече сладост към храните, но някои производители я добавят, за да засилят и текстурата и усещането при прием, да има повече обем и по-богат цвят даден продукт.

Добавената захар се среща в:

  • безалкохолни напитки;
  • енергийни напитки;
  • плодови сокове;
  • зърнени храни, супи, салатни дресинги, лютеница, готови салати;
  • млечни продукти;
  • сладолед, пудинг;
  • в печените пакетирани ядки, чипсове, солети, снаксове;
  • в повечето сухи мезета;
  • бонбони, вафли, шоколад, бисквити, кифли, торти, някои видове хляб, кетчуп…изобщо в почти всичко пакетирано.

Течни подсладители

Има и течни подсладители, като някои са от натурални източници и се извличат от растения, дървета, но има и други които са създадени изкуствено.

Ето няколко примера за течни подсладители от натурални източници:

  • кленов сироп;
  • сироп от агаве;
  • мед;
  • царевичен сироп;
  • стевия .

В крайна сметка тези подсладители също съдържат захар и в много случаи са също толкова калорични, колкото и бялата захар.

Ето няколко примера за изкуствени подсладители:

  • аспартам ( Европейският код на аспартама като хранителна добавка е Е951);
  • цикламат ( Е952);
  • захарин (Е954).

Тези заместители на захарта са нискокалорични алтернативи. В магазините на щандовете за храни за диабетици има много продукти, които се продават с етикет „без захар“, „без калории“ или ги дават като диетични. Най-често тези продукти съдържат тези изкуствени подсладители.

Лоша ли е захарта?

В крайна сметка захарта не е “лоша“, просто има различни видове захар, които влияят по различен начин на организма ни. Със сигурност наддаването на килограми или пък болестите не могат да бъдат приписани само на един конкретен елемент от нашето хранене.

Важното е да се намери баланса и да не се прекалява с нищо. Би било добре да се опитваме да избираме храни с естествени източници на захар и ако е възможно да ограничаваме или да приемаме в по-малки количества храни с добавена захар.

Съвети за “отказване” от сладкото

Ще споделя няколко лични примера за това как се опитвам да намаля приема на добавена захар в ежедневието си. И най-вече какво правя когато много ми се яде вафличка или шоколад 🙂

Като цяло се опитвам да приемам  необработена храна. Тоест хапвам повече салати, варива и ако искам дресинг, сос, хумус, баничка или кифличка се опитвам да си го приготвя сама, а не да взема от магазина. Това е основното, което се опитвам да следвам, за да намаля приема на добавена захар, а и като цяло на разни други изкуствени „подобрители“ на храната.

  • Когато ми се дояде рязко много сладко, първото, което правя е да изпия чаша вода. След това въобще не се и сещам за сладко. Много често просто съм била жадна, а не че ми се е яло шоколад.
  • Опитвам се да си приготвям сама десертите. Предпочитам да хапна торта, кекс, мъфин, сладка баница или какъвто и да е десерт (и не само десерт) домашно приготвен. Така знам, че дори да хапвам сладко, то е направено с натурални съставки и не съдържа цял куп е-та.
  • При порив за сладко хапвам някакъв плод, най-често ябълка. Или пък си взимам 1-2 фурми и така засищам глада си за сладко.
  • Друг път когато ми се дояде нещо сладко си правя плодов чай с малко мед. След като го изпия не ми се хапва нищо сладко.
  • Когато ми се дояде нещо сладко…си взимам нещо сладко. Най-доброто, което можем да направим за организма си е да му дадем това, което иска. Ако ни се хапва сладко нека си вземем.

Ще се справим по-добре със желанието за сладко ако хапнем две бисквити със шоколад когато ни се е прияло сладко, а не след половин час, през който сме изпили два чая със шест супени лъжици мед, взели сме три ябълки и 10 фурми, накрая да изядем целия пакет бисквити…

Какво да правя?

Най-важното е да намерим баланса и да се вслушваме в организма си. Да не се лишаваме от нищо и да не се ограничаваме. Като приемаме добра храна ние ще свикнем и ще предпочитаме такава. Така че, не отказвайте сладкото, не се наказвайте и не развивайте угризения, че ви се яде сладко. Наслаждавайте се на храната, на сладкото, на аромата му, на мекия вкус, на шоколада…просто трябва да се научим да не прекаляваме.